Отказът на милост е отказ от човешката ни същност. 

Как може човек да е проводник на жестокост и насилие, на злоба, омраза и завист и да търси милост от Всевишния. Как? Докато ръцете му са покрити с кръвта на беззащитни животни? Докато не е потърсил прошка за лошите думи и дела срещу хората, които е наранил? И докато не се е разкаял за грешния си живот, довел толкова страдания на света, който му е даден да обитава за кратко по Божията воля? 
Иисус Христос дойде в плът от Царството Си, за да ни избави от греховете, показа ни светлината, отлъчи ни от мрака и постла пътят към спасението с цената на собствените Си рани. Божият син се опита да ни научи на любов, да ни покаже как да построим един нов свят, в който няма насилие, жестокост, злоба и низки страсти. Свят, изтъкан от светлината, която Той донесе сред нас и която зася в сърцата на най-чистите от Своето обкръжение, за да могат да я предадат през вековете до нас. 
Но хората поругаха и светлината. Заобичаха мрака.
Животът се превърна в бясна надпревара за трупане на земни блага, в разрез с Христовата повеля: 

"Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;" 

(Матея 6:19). 

Пожелахме повече от това, което ни е нужно за физическото ни оцеляване, а за духовното израстване съвсем забравихме. То остана да кънти като някакъв мистичен призив от дълбините на обезчовеченото ни "аз".
Днес можете да прочете стотици хиляди книги на всевъзможни автори, които твърдят, че са открили тайната на човешкото съзнание, подсъзнание, душата, непознатата сила на ума и какво ли още не - езотерика, в състояние да ви замае главите. Трудове на хора, решили, че могат да помогнат на някого, споделяйки опита си от своите преживявания и изводите, които са направили впоследствие, създавайки често пъти една блудкава житейска изповед, която никак не помага на търсещия да се обогати вътрешно. Защото не е нужно да се запознаваме с терзанията и умозаключенията на всеки, добрал се до близката печатница със своя полуизследователски труд върху собствената му душевност.
Спасението се подчинява на далеч по-проста формула от тази, която ще намерите в езотеричната литература. 
Спасете слабите, за да спасите и себе си. 
Покажете милост, за да получите милост.
Неоконсуматорското общество трябва да се отърси от оковите, наложени от Божиите противници и сатаната, да пробие мъглата на лъжите. Може би най-голямата заблуда е, че сме тук, за да черпим с пълни шепи от земните блага, да се плодим безразборно и да задръстим земята с оскотяла биологична маса, наречена с гръмкото название "хомо сапиенс". Това ни проправя пътя към самия ад.

Ограбването на Божието творение за задоволяване на личните ни страсти и амбиции води към разруха на света и поругава душата. Хората са дошли на този свят с всичко необходимо, за да преживяват. От тях се очаква да дават, това, което Създателят е вложил в тях, да раздават без да питат за отплата, защото животът, който живеят е най-голямата отплата. Да станеш съработник на Божието дело, а не да унищожаваш и разграбваш Неговото творение.
Как можеш да участваш в процеса на унищожение, да сечеш дърветата, да убиваш невинни животни, наричайки това "спорт" и да търсиш милост за себе си? Да лееш сълзи пред иконите и да се оплакваш от това, което ти се случва? Как, когато си станал съработник на сатаната се обръщаш със зов за милост към любящия Бог? Ако сърцата на хората са пълни с алчност и омраза, може ли зовът им за помощ да е чист, а не лицемерен?
Ето как пророк Исая споделя Божията воля в книгата си:

И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.

Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;

( Исая 1:15/16)

И още:

Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?

(Исая 1:12)

Решението на хората да експлоатират Божието творение не може да е продиктувана от чист и светъл разсъдък. Нещо се е пречупило у нас щом сме започнали да строим ада на земята със собствените си ръце. Загубили сме част от Божествената си същност и най-страшното е, че все още не сме го осъзнали. Въобразяваме си, че можем да продължим да живеем по този престъпен начин, избивайки милиони животни в кървави кланици като после ядем труповете им, изсичайки милиони акри дишаща гора, да се отдаваме на жестокост и гнусни страсти, да проклинаме вместо да благославяме и да се надяваме, че ако отделим няколко минути в месеца, отивайки на църква и палейки свещ сме сторили достатъчно пред Бог. А сме дошли в Божия храм, оставяйки планини от прегрешения зад себе си!
Какъв товар носят душите ни! Всяка една от тях е задръстена, задушена от мрачната тежест на стотици хиляди злодеяния, в които волно или неволно сме станали съучастници!
За да ги спасим трябва да минем през три етапа:

1. Самоосъзнаване 

 





















Най-трудният от всички. Сатаната всячески ще се опитва да ви възпрепятства от достигането му, защото веднъж изплъзнал се от веригите си, човек никога не ще пожелае да ги надене отново. Обикновено възпирането става чрез силата на зловредни зависимости и пороци, от които не си представяме дори как бихме могли да се лишим. Това е още едно доказателство, че сме в плен. Неслучайно Иисус Христос отъждествява Свободата с Истината в словото Си:

"И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни." 

(Йоан 8:32). 

Докато сме в пленници на Лъжата, не можем да бъдем свободни, а сме обречени да бъдем роби на Злото.

2. Покаяние 

 

















Етап, който няма как да не последва Самоосъзнаването ако сме опазили дори частица от Божествената си същност и капка от Светлината, с която сме дошли на тази земя. Покаянието пречиства душата, измива я от цялата земна нечистотия, която е попила и я измъква над челюстите на тъмнината, защото смирението възвисява, а възгордяването снижава. Чрез покаяние човек заявява намерението си да устои на тъмнината и да стане отново съработник на Бога чрез познание на Иисуса Христа.

3. Устояване 

 



















Последният етап до достигане на Спасението, който продължава до физическата смърт. След отхвърляне на тъмнината и връщане в светлината, човек става обект на всички земни изкушения, сред които е принуден да живее. Устояването изисква познание на Истината, донесена на света чрез Христос и без пребиваването в нея, успехът е невъзможен.
Милостта не е нещо, което трябва да придобием. Хората са нейни носители, но притъпяването на чувствителността и кълбото от Лъжи, в които сме се оплели в новата технологична ера ни пречат да се докоснем до нея. А без да опознаем милостта, не можем да се върнем в човешката си същност. Любовта към Бог и Неговите творения е ключът към загубената милост и състрадателност, а оттам и към Спасението на всеки. 





 

                                        




















                                             Защото ВСЕКИ може да бъде спасен!