Блогът на insar :: От едно се възмущаваме, а друго осъждаме

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.02.2014 11:29 - От едно се възмущаваме, а друго осъждаме

Автор: insar Категория: Политика

Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.02.2014 12:23

Днес НС гласува дългоочакваната декларация по повод изказването на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов, който в прав текст заяви от пленарната трибуна, че няма да спазва Конституцията и законите и ще прави предизобрните си агитации на майчин език (не уточни какъв е той, но става ясно, че не е български). Всеобщото възмущение на парламента веднага намери израз в декларация от групата на "Атака", осъждаща подобни изказвания и даването за пример на компрометирани личности като турския шпионин Осман Калъч.
Декларации внесоха и ПГ на ГЕРБ и председателя на НС Михаил Миков. Каква е разликата между първата и последвалите я? От земята до небето и обратно.
Текстът на "Атака" недвусмислено осъжда остро изказването на Хюсеин Хафъзов, определяйки го като противоконституционно и антибългарско и е издържан изцяло в конкретиката на събитията от 14 февруари. Естествено, тази декларация бе отхвърлена. Впоследствие бе отхърлена и тази, внесена от Цецка Цачева и ПГ на ГЕРБ, която бе едно многословно витаене из морално-демократичните висини на съвременния свят с всичките му недооценени ценности и изразяваше гореща загриженост за "етническия мир "( израз, иползван по-често от популярния "Така е то" в книгите на Кърт Вонегът) в настоящите му проявления. Декларация, разпъваща проблема във всевъзможни посоки и по-подходяща за обсъждане на духовна семинария, отколкото в пленарна зала на Народно събрание.
Най-скандалното обаче не бе текстът, предложен от ПГ на ГЕРБ, а този от председателя на НС Михаил Миков, който прекъсна посещението си в Хърватска специално, за да присъства в залата и да ни запознае с неговия текст по повод изказването на Хафъзов. Или поне така трябваше да бъде. Любопитството обаче бързо премина в недоумение, а то от своя страна - в неподправено раздразнение. Декларацията на Миков се разграничава и осъжда опитите за подклаждане на етно-религиозно напрежение като например: афиширинаето на пристрастия към личности с фашистка идеология (разбирайте Луковмарш), бруталното посегателство върху религиозни храмове в страната (разбирайте нападението срещу Джумая джамия в Пловдив) и прокламирането на ксенофобски настроения и изказвания ( по-общо, отвлечено и замазано - здраве му кажи)! На всичкото отгоре никъде не чух в декларацията на Миков (който осъди решението за удължаване на мораториума за земеделска земя до 2020 г. и подкрепи агитацията на чужд език) да се споменава името на Хафъзов! Браво (Евалла, за да ме разбере и вносителя на въпросната декларация)! Е, какво излиза? Миков осъжда острро всичко друго, но не и депутата на ДПС, чиито думи взривиха публичната общественост миналия петък? Неговата декларация беше тази, която НС гласува с мнозинство, подкрепено разбира се от ДПС, чиито лидер Местан държа една слъзлива реч за своята принадлежност към българската нация и как възможността да замине за Анадала му късала сърцето. А като част от тази нация Местан услужливо забрави да обясни защо не счита за необходимо да се говори на български на публични места или поне да уточни като какъв се самоопределя той по етнически произход, след като заявява, че България е неговата родина, но в нея той иска да говори на майчиния си език? Лидерът на "Атака" му напомни по безкомпромисен начин истината - за етнически мир не може да се говори, а само за религиозен, защото в България българите, изповядващи исляма не са от тюркско-арабски произход и последните ДНК изследвания го потвърждават. Друг е въпросът дали самите те не са се подали на финансово стимулирани внушения отвън с цел сепаратизъм.
В заключение: Декларацията, приета от НС не осъжда изказването на Хафъзов, а размхва пръст срещу всички опити за нагнетяване на етно-религиозна нетърпимост и със същия успех може да бъде прочетена на международна конференция за защита на човешките права. Тя в никакъв случай не е в услуга на засегантото ни национално самочувствие, следствие наглите думи и закани на Хюсеин Хафъзов. Иначе казано - от едно се възмущаваме, а друго осъждаме. Финт, който не приветствам, но по всичко личи, се оказа успешен, ако трябва да съдим по реакциите на медиите.

Нагоре