Блогът на insar :: Как англо-американските служби свалиха Мосадък

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.05.2014 19:35 - Как англо-американските служби свалиха Мосадък

Автор: insar Категория: Политика

Прочетен: 1132 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.05.2014 22:52

След края на Втората световна война Великобритания и САЩ отново съсредоточават вниманието си върху тяхната основна външнополитическа платформа - колониализма. През 50-те години Близкия изток е удобно място за разгърщането й, тъй като е арена на вътрешноарабски противоречия, централната власт на държавите е слаба, а на всичкото отгоре територията е богата на петролни залежи.
И въпреки постепенното й отърсване от колониализма през този период Великобритания и САЩ са запазили своето влияние в региона. Те го използват по безкомпромисен начин в редица съвместни операции за опазване на икономическо-политическите си интереси. С тях се занимават американската ЦРУ и британската разузнавателна служба МИ-6 (Милитъри интелиджънс. Номерът отговаря на бившата секция 6 от военното разузнаване). Една от най-значимите им операции е по свалянето на иранския премиер Мохамед Мосадък през 1953 г. - преврат, за който ЦРУ вече потвърди официално, че е извършен с тяхното активно съдействие.

Мохамед Мосадък е роден през 1882 г. в Техеран. Той е от аристократичен произход - начетен общественик, писател и публицист с юридическо образование, придобито в Швейцария. Силно изразената му реформаторска и националистическа идеология му печели огромен брой привърженици и през 1951 г. логично е избран за министър-председател. Мосадък се заема да реализира своите идеи, довели го премиерското кресло и представя пред Меджлиса (парламента) закон за национализирането на англо-иранската петролна компания (АИПК). По това време компанията държи монопола върху добива на петрол в страната, а Британската корона притежава 56% от акциите. Опитите на шефовете на АИПК да спрат реформата като подкупят ирански политици претърпяват неуспех. Мосадък нарежда внезапен обиск на офисите на компанията, където се натъкват на неопровержими доказателства за корупционните схеми, дирижирани от ръководителите на фирмата. Така опозицията губи позорно сблъсъка с амбициозния лидер и е принудена да гледа как на 2 май 1951 г. законопроектът е прокаран безпроблемно, с което АИПК става иранска собственост.

Фактът, че иранците искат да печелят от собствените си петролни залежи възмущава САЩ и Великобритания. Английското Министерство на финансите излиза с мрачни предвиждания за загубите от допуснатата национализация. Министър-председателят Клемент Атли дори обмисля възможността Великобритания да се намеси физически като окупира главната рафинерия на компанията. Планът под кодовото название "Буканиър" обаче така и не влиза в сила. САЩ не са готови за активно съдействие, а ООН следи ситуацията отблизо и британците искат да избегнат вълната от негодувание, която би се надигнала от подобен агресивен ход.

След като през 1951 г. на власт се връща Консервативната партия начело с Чърчил АИПК търси помощ за премахването на Мосадък и връщането на печалбите от иранския петрол в английски ръце. Чърчил е съгласен, но подготовката на операцията върви сравнително бавно и директорът на МИ-6 сър Джон Синклеър търси подкрепа от САЩ. Президент тогава е Хари Труман, а ръководител на ЦРУ - Алън Дълес. Редица фактори, между които и подкрепата на Туде (партията на иранските комунисти) за Мосадък водят до решението на американските служби да съдействат на английските си колеги, притеснени донякъде от левите убеждения на иранския премиер и опасността от обвързването му със СССР в бъдеще.
Така МИ-6 и ЦРУ започват изготвянето на операция "Аякс".

С постоянната връзката по подготвянето и осъществяването на "Аякс" се нагърбва Джордж Йънг, а за ръководител на операцията е назначен Кърмит Рузвелт, внук на Теодор Рузвелт. След външната подготовка идва ред на далеч по-важната - вътрешната. Тя се прави по стандартния начин - чрез инсцениране на революция, поведена от уж недоволни от управлението на Мосадък жители. Всъщност това са добре заплатени фигури в една шахматна игра, а партията е открита от МИ-6 и ЦРУ. За ръководител на вълненията е сложен генерал Фазлола Захеди, отявлен противник на Мосадък. Той получава крупна сума, за да организира тълпи, които да причинят протести и безредици. Естествено, почвата е добре подготвена преди това от местните медии и средства за масова информация, които са под английски контрол и започват пропаганда против министър-председателя, за да изглежда така сякаш трупаното недоволство най-сетне се е отприщило.

В хода на операцията английските тайни служби ликвидират генерал Ашфар Тус, който е назначен от Мосадък със задачата да прочисти местната полиция от англо-американските агенти. Ситуацията се усложнява още повече след като Мосадък отказва на новия американски президент Дуайт Айзенхауер да започнат преговори за бъдещето на петролните кладенци, а от своя страна САЩ отказват да отпуснат искания от иранския премиер заем.

Междувременно шахът Мохамед Реза Пахлави също се колебае. От една страна той одобрява политиката на национализиране, водена от Мосадък, но от друга се опасява да не би подкрепата на Туде да тласне Иран в обятията на СССР. Избухването на нови дирижирани протести принуждава Мосадък да разпусне Меджлиса и да се опита да победи врага в неговата игра, нареждайки на приближените си да се заемат незабавано с отстраняването на чуждите агенти, подклаждащи фалшивата революция.
Шахът обаче вече е взел решение - освобождава Мосадък и назначава на негово място ген. Захеди. Мосадък отказва да освободи поста и с това си повратно действие той открито подканва народа към неподчинение. Принуден от опасното стечение на обстоятелствата шахът избягва в Рим.

Операцията преминава в решителната си фаза - лично посланикът на САЩ Лой Хендърсън се заема със задачата на тълпата да бъде осигурено оръжие. Предвождани от офицери, тя достига до площада пред Меджлиса, където изпратените от Мосадък сили на реда се прсъединяват към метежниците. Единствените му лоялни хора се барикадират в резиденцията му и се сражават с бунтовниците, убивайки близо 300 от тях.

Армията превзема Меджлиса на 18 август 1953 г.

След разгромяването на последните съпротивителни сили ген. Фазлола Захеди пристига триумфално в столицата. Мосадък е арестуван и съдът му определя три години затвор, а хиляди от неговите поддръжници получават направо смъртни присъди.

След премахването на неудобния Мосадък Великобритания и САЩ започват едногодишни пазарлъци за разпределението на петролните находища. Резултатът от тях е следният:

40% - АИПК
14% - "Роял Дъч Шел"
8% - "Стандарт ъф Ню Джърси", "Стандарт ъф Калифорния", "Тексас компани", "Сокони мобил", "Гълф ойл"
6% - "Компани франсез дьо петрол"

Освен това АИПК получава обезщетения на обща стойност 34 500 000 лири стерлинги плюс бонуси в случаите когато износът надхвърля половин милион долара. Това би могло да се каже, че е добра инвестиция като се има предвид, че операция "Аякс" е коствала 10 000 000 щатски долара... както и хиляди убити. Иранските жертви на англо-американския петролен интерес обаче са тема, която трудно привлича внимание, тъй като те са само част от една огромна цифра, която се увеличава и до ден-днешен с операции от рода на "Аякс".