1876 г. – когато падаха храбреците

Стоил войвода

(по откъси от сборника на Георги Сл. Славов „Втори революционен окръг април 1876”, София, 1966 г.)

Трети май. Вечерта е хвърлила черното си наметало върху Сливен. Градът спи. Само в една къща още свети. Това е къщата на дядо Кутю Ганчев. В една от стаите около запалена свещ са се събрали няколко юначни българи и тихо си говорят. Пропяват първи петли. „Време е”, казва Иларион Драгостинов на другарите си – изважда скътаното знаме. Знамето, което от днес ще се превърне в светиня и дава сигнал за започване на героичната майска епопея. Епопея, в която сложиха главите си десетки въстаници от четата, ръководена от Стоил войвода. Пътят, изминат от тази чета е покрит с тяхната кръв. Това е път на непрекъснати сражения с многобройните турски потери.

В прословутата местност Куш бунар, определена за въстанически лагер още през март се стичат бунтовници от Сливен и Ямбол, сформирайки чета, за чийто войвода е избран Стоил войвода, а за знаменосец – Стефан Серткостов. Планът е изработен -  да се завземат околните близки села с оглед да се разшири революционната база и към четата да се присъединят нови четници от Нейково, Жеравна, Котел и др.

Четата минава през Меча поляна, Харамията и се спуска към Черковното. Оттам по Сърнешка пътека пресича р. Девишка. В местността Еневски кладенец четата изготвя план за действие и се разделя. До 9 ч. сутринта селото е в ръцете на четниците. Оттук към четата се присъединяват около 30 души. По-късно е овладяна и Жеравна, откъдето се присъединяват около 20 момчета. Броят на четниците достига над 70 души.

Рано сутринта на 22 май четата се спуска отново към Нейково като минава през Кадън кория, Когато наближава селото, срещу нея излиза турска потеря. Тук става и първото сражение. След неколкочасов бой бунтовниците се изтеглят през местността Пожарна по посока към с. Райково. В Нейковската река четниците са застигнати от черкезка конница. Боят пламва отново. В него е ранен Стоил войвода. По нареждане на войводата намлялата чета се изкачва към Изтървана чука, Дечевски чеири и Околчеста поляна. Преследвана, тя отново е застигната от турска конница. При тази новосъздадена обстановка четата навлиза в гората и тръгва на северозапад през Харем Бунар и Соук бунар към с. Кипилово. При Харем Бунар е убит Георги Обретенов, а около Соук Бунар, на една поляна загиват Кръстю Кючуков и Дели Ради. Оттогава тази поляна носи името „Дели Радева”. Паметна плоча също напомня за него. Четата се спуска към изворите на р. Луда камчия (Кална Усоя). Тук потерята застига четата и започва ново сражение. Тук е убит Стефан Кънчев. Виждайки вече безизходното положение, четата се разпокъсва на няколко групи.

На 23 май на разсъмване остатъкът от четата – 12 души, начело със Стоил войвода и Иларион Драгостинов се измъкват от Кална Усоя и достигат Демир капия (Вратника). Там четниците се натъкват на нова потеря начело с бюлюкбашията Осман. Разгаря се последното сражение. Загиват Иларион Драгостинов и Васил Кавлаков. Оттук нататък със Стоил войвода остават само 5 души. Оръжието е негодно, барутът мокър, липсват хранителни продукти. Уморените четници, водени от ранения на няколко места Стоил войвода, се изтеглят от Вратника и минават при Агликина поляна. Тя е едно от най-старите хайдушки сборища. Скрита в пазвите на вековните букаци, Агликина поляна привлича смелите хайдути преди всичко с изгодното си стратегическо положение, годно за отлична засада. Но четниците нямат време да се насладят на красотите й - поемат през мъчнопроходимата Темна гора и успяват да скрият следите си. Пътят им минава през местностите: Трите гроба, Бяла крава, Чумерна. Оттам шестимата четници се спущат надолу и през Свинска глава, Кичеста равна поляна и Биюк тепе излизат на Куртеви чеири. Пренощуват в някоя от тези местности.

На 24 май, когато минават през говедарските къщи и Канъшка кория, гладните четници напускат гората и излизат западно от с. Терзобас. Стоил войвода изпраща в селото Андон Кутев, но той е заловен. При това положение войводата повежда другарите си през полето към р. Тунджа с цел да я преминат и да се насочат към Новозагорско. Нощта ги заварва на път.

Сутринта на 25 май, шепата храбреци излизат на р. Тунджа между селата Икисчи (Близнец) и Алобас (Червенаково). От пролетните дъждове реката е придошла и не можела да се преброди. Четниците тръгват по течението й да търсят удобно място за преминаване. Така пристигат до Сатма чешма...

...С няколко четника – Георги Дражев, Кондю Кавръка, Михаил Гаджалов и Васил Желчев, Стоил войвода лежи във върбалаците край буйната и мътна р. Тунджа между селата Близнец и Бинкос. Всички са изтощени от неколкодневен глад и уморени до смърт. Слънцето, това прекрасно майско слънце, което кара природата да се събужда за нов живот, се е вдигнало високо в небесната синева. Разлюляната ръж напомня на Стоил войвода за равното тракийско поле, за родното му село Инджекьой, (сега Стоил войвода), в което се е родил през 1842 г. Тя му напомня за прекрасните дълги години като овчар в Добруджа. Мислите текат една след друга, бурни, неспокойни, тревожни! Войвода на дружина през 1875 г., защитила мирното българско население от турските издевателства, предателството на турски мекерета, за сражения с черкези, водени от Хороза. Колко много страх е всявал сред поробителите, колко ли са загинали от неговата точна стрелба?! И ето, той с вълнение си спомня за заседанията на Гюргевския революционен централен комитет, за голямото доверие, че го изпратиха за войвода, за своите другари. При спомена за тях веждите се свиват и мъка се изписва на лицето на този корав човек, който пред нищо не е трепвал!

Но размишленията са прекъснати от последния гърмеж! Ето, патроните свършват. Многочислената турска потеря излавя четниците и ги подхвърля на страшен побой. За всички е ясно – в Сливен ги чака ново жестоко мъчение и черно турско бесило.

Потерята подкарва четниците към Сливен. Войвода обаче така не умира. Стоил Иванов Вучков отказва да върви и разгневените турци му отрязват главата пред очите на другарите му.

Днес една скромна чешма-паметник в местността Сатма чешма пее непрекъснато своята песен за това чедо, загинало през паметната 1876 г. за свободата на своята мила България. За геройската му смърт напомня и бялата мраморна плоча, поставена от признателното население на Сливенския край.

Помнете героите!