Уважавам правото на свободно изразяване на мнение. Винаги съм го правил и имам навика да се замислям върху чуждото, даже и когато то не ми харесва никак и е в разрез с изградения ми мироглед. На 6 октомври във в. „Труд” излезе една статия на журналиста Владислав Апостолов, озаглавена „Пророчества, гадателства и прочие гадости”, която провокира интереса ми. Запознах се с гледището на г-н Апостолов и къде се съгласих с него, къде – не съвсем, но накрая останах с едно странно впечатление, което не мога да оприлича като приятно. Разбирам много неща, но не и агресивно налагане на възгледи и нападките към християнските ценности, както и употребата на абсурдни словосъчетания от сорта на православен фундаментализъм.

За да опише нагледно днешното, заслепено от религиозни заблуди общество г-н Апостолов насочва погледите ни към фантастиката на Андрей Тарковски „Сталкер” където Писателя изразява недоволството си, че следствие работата на Професора светът е станал прозаичен и скучен, а чудесата са претърпели нещо като ампутация от хорското съзнание. „В средните векове е било интересно. Във всеки дом – таласъм, а във всяка църква – Бог. Хората са били млади!”, цитира той в статията си, за да ни поведе по пътя на гадателството, врачуването, окултизма и други такива явления, които все още намират място в страната ни и да заклейми изкуствeното създаване на талaсъми, както и гледането на кафе, карти или леенето на куршум.

Сега е моментът да спомена, че дотук статията ми изглеждаше логично издържана, макар и малко по-пиперлива за моя вкус. Всяко хубаво нещо обаче си има край и Владислав Апостолов сложи точка на него. Такава точка сложи, че направо прекърши молива. С атеистичен фанатизъм, подправен може би и с малко повече самочувствие от необходимото, въпросният журналист зашлеви и образа на Ванга. Това обаче не му се видя достатъчно и последва нов – по тези глупаци, които вярват на нейните „епически глупости”. Интересът към Ванга и до наши дни според автора на статията можело да бъде обяснено само с „драматичен интелектуален застой” и с присъствието в обществото ни на „заблудени православни фундаменталисти”. След последното буквално очаквах да се провикне като в „Септември” на Гео Милев „ДОЛУ БОГ!”. От прочетеното оставам с впечатлението, че авторът познава абсолютно всички, които не отхвърлят способностите на Ванга, водил е разговори с всеки един от тях и затова спокойно може да ги нарече глупаци. Ако е така, моите извинения. В противен случай, ще ви цитирам философа Блейк: „Онзи, който обобщава е идиот!”

Със задъхан от презрение към неуките патос Апостолов чупи спирaчките по магистралата, водеща далеч-далеч от позорната сянка на кръста. Следващата жертва е Майка Тереза. Тя не била нищо друго освен инструмент за прокарване на католическите идеи сред бедното население по света. Явно г-н Апостолов никога не е дарявал нищо на бедните и християнското милосърдие му е напълно непознато, та затова търси веднага користолюбиви или някакви други подбуди в нейното дело. Та как разбирате ли някой ще помага на другите ей така, за нищо? Тези неща не са обяснени в „Сталкер”, нали г-н Апостолов? Нека се поклоним на рационализма. Той ни учи, че ако дадем нещо на нуждаещия се, това не е рационално, защото сме на загуба. Я по-добре да си го спестим! В противен случай трябва да попаднем под ударите на вашето перо и да се окажем малко или много последователи на „наливната, буйна, горделива глупост”.

Разбирам презрението към шарлатаните, суеверията и поповете - Тартюфи, но не и това към Христовото учение и към покойни вече личности, които са помогнали на десетки и стотици хиляди хора. Освен това не ви прави чест да представяте вярващите като глупави, неуки и елементарни хора. Да разрушим пантеоните, а? А какво ще ги замести? Наивен сте вие, ако вярвате, че мястото на Бог ще остане празно. Защото в момента Мамона отчаяно се опитва да си го присвои. А стане ли това, ще се озовем едва ли не във филма на Джон Карпентър „Те живеят”, когато главният герой, сдобил се със специални очила, които му разкриват истинската същност на манипулирания от външни сили свят, открива как всъщност банкнотите представляват хартийки с надпис „Това е твоят бог”.