1876 г. – когато падаха храбреците

Андон Кутев

 

(по откъси от сборника на Георги Сл. Славов „Втори революционен окръг април 1876”, София, 1966 г.)

Андон, Ганчо и Димитър Кутеви са синове на сливенския абаджия Кутю Ганчев, изписали със златни букви имената си в историята на Сливен и осанали в народната памет като „Братя Кутеви”. Израстват в китна двукатова къща в Мангърската махала. Животът им се променя още в ранно детство, когато през 1864 г. баща им умира. Скоро след неговата кончина те заминават за Влашко. В Плоещ първи отиват Андон и Ганчо, а малко по-късно и Димитър. Значима дейност сред българската революционна емиграция развивал именно Димитър Кутев, който наред с търговските си цели при обиколката на румънските градове вършел и агитаторска дейност сред българите. През 1875/76, в навечерието на революционните събития той се срещнал с Таню Стоянов (Таню войвода) и решил да вземе участие в четата на Христо Ботев. Андон и Ганчо от друга страна пък се върнали в Сливен и взели участие в подготовката на Априлското въстание.

През февруари 1876 г. в Сливен, според плана за въстание дошли Георги Икономов и Стоил войвода. За известно време те се укривали в къщата на братя Кутеви. На 14 март в дома му се провело тайно събрание на революционните дейци, на което се основал Таен революционен комитет и се взело решение Андон Кутев да бъде агитатор на въстанието в града.

В навечерието на въоръжения бунт в къщата на братя Кутеви се укривали Иларион Драготинов и Георги Обретенов. На 3 май въпросните апостоли събират готовите да въстанат сливенци и развяват знамето на свободата за българския народ или както гласят Чинтуловите стихове:

„Стига робство и тиранство, всички на оръжие...”

Въстаниците, между които бил и Андон Кутев се отправили за Куш бунар – сборния пункт на сливенските и ямболски четници. Самият Андон Кутев се ползвал с голямо доверие от страна на апостолите. За това говори изпращането му с разузнавателна цел и провождането му като куриер в Сливен. След успешното изпълнение на задачата си той се върнал отново в Балкана и взел участие във всички сражения, водени от четата на Стоил войвода.

На 12 май 1876 г. част от разбитата чета, преследвана от турците, гладна, уморена достига до с. Терзобас (Шивачево). Стоил войвода изпратил в селото Андон Кутев, за да вземе храна и установи връзки с ятака на четата Енчо Иванов. Тук той е заловен от турските власти. Подложен на нечувани изтезания, Андон Кутев не предал другарите си и бил изправен пред турския съд в Сливен. Присъдата е издадена на 26 юни 1876 г. – смърт чрез обесване. На 30 юни, четири дни по-късно Андон Кутев увисва на Старата круша (дървото било традиционно място за изпълнение на смъртни присъди).

Така свършва жизнения път на Андон Кутев. Пътят му е осеян с несгоди и лишения, въпреки че е бил потомък на сравнително заможно семейство и е можел да избере лесния и охолен живот пред жестоката борба с турския поробител, отвела го в крайна сметка до черното бесило.

Помнете героите!

Много се радвам че попаднах в този блог. С учудване установих , че тук пише и за моите прадядовци , истински българи борци за свободата на майка България. Гордея се с тях и с делата им.
Поклон пред тях. Да почиват в мир.