Още в зародиша на университетските окупации се чуха гласове, надигнати от ехото на наскоро заглъхналите протести на жълтите павета как срещу студентите веднага ще скочат хората, обслужващи политическото статукво и ще започнат да изливат помия по тях само и само да опорочат действията на единствените будни хора в страната. Една добре пресметната защитна реакция от страна на подстрекателите, които после демагогски могат да излязат отново на преден план, да сочат с пръст и да викат тържествуващо: „Видяхте ли, че така се случи! Тези, които ни атакуват са същите, срещу които се борим”. Окупацията продължава, но лозунгите под която тя диша продължават да тънат в една мъгла, каквато не би трябвало да има в съзнанието на техните създатели, претендиращи да олицетворяват будната част от обществото. Но, хайде, ще прескочим и тези алогични и непонятни фактори около облечената в морална пелерина проява на нашите млади сънародници. Друго обаче не може и не трябва да се спести. Бях убеден, че сред въпросните лозунги ще изникнат такива, осъждащи зверския опит за убийство на 20-годишната студентка Виктория от страна на имигрант, пребиваващ у нас под златния етикет „бежанец”. Беше очаквано, беше правилно и беше най-логичната проява на християнска, студентска и чисто българска солидарност пред уродливото лице на случващото се в страната.
„Ранената Виктория Кръстева, наш колега от II курс политология в СУ, е в стабилно състояние. Както разбираме - без опасност за живота. Радваме се и се надяваме на бързото й възстановяване. Дарените за нас 500 лв., за които ставаше дума в последните дни, в крайна сметка ще идат за лечението ѝ. С това искаме да изразим пълното си отвращение от всяка форма на насилие - както това срещу Виктория, така и онова, което проповядват екстремисти, псевдонационалисти, ксенофоби и всякакви хулигани”, написаха те във „Фейсбук”.
Защо, г-да ранобудници оставате случая отворен и само с това „да се надяваме” и с онези 500 лв дарение от пенсионер-симпатизант ли се изчерпва активната ви гражданска позиция по казуса? Нямате ли да настоявате за предприемане на стъпки за своевременно ограничаване на очевидно ескалиращия проблем с нелегалните имигранти? Явно не. Словесните ви атаки са по посока на онези, които излязоха, за да осъдят варварския акт в столицата и да поискат осуетяването на бъдещи такива чрез най-резонната стъпка в полза на и бездруго плачевната ни демографска и икономическа действителност – затваряне на границите. И не размахвайте Женевската конвенция, ако обичате – вижда се, че в конкретния случай тя не ни поставя никакви задължения, тъй като имигрантите идват от територията на Турция. Нито пък се опитвайте да подражавате на меко казано неадекватния еврокомисар Кристалина Георгиева, чиито бисери са както в цветовете на позорния евроатланитечски слугинаж, така и в това на националното предателство. След като имахте смелостта да превърнете ВУЗ-ове в центрове на своите полуприкрити политически пристрастия и неизяснени морално-демократични устои, които трябва да се проповядват занапред, защо проспахте един толкова важен епизод на издевателство над наш сънародник от филма на ужасите, който гледаме по неволя всеки ден в Родината ни? Филмът се казва Преход, а с подобно поведение само ставате част от негативните персонажи в него... Ако не друго, то поне нагласите в обществото трябва да ви подтикнат към самоосъзнаване, защото според проучване на „Алфа Рисърч” в края на миналия месец 60 % от интервюираните българи подкрепят студентските действия. Под въпрос е обаче до каква степен хората в основата им са наясно с отговорността, която поемат с гръмки и самохвалебствия и имат ли способностите да оправдаят гласуваното им доверие от болшинството запитани. Този въпрос изниква не от друго, а от натрупването на смущаващи факти, като сред тях най-голяма тежест добиват липсата на обосновани искания, необяснимото присъствие на лица с партийна принадлежност и симпатии в и около окупираните аудитории, както и твърде ограничения поглед върху ситуацията, която демонстрира протестиращата минобщност. Позиция, която не се разгръща, не търпи промени и явно не може да се разклати дори от сътресенията в столицата покрай бруталния опит за убийство на тяхна колежка, предизвикал масови вълни на недоволство, подпечатани с няколко шествия. Когато ставаме свидетели на това как групи хора минават по улиците и декларират ясно своето недоволство, като наедно с него предявяват и мотивирани искания и претенции към управляващите, поставяйки ги под страшната сянка на надигащия се народен гняв, веднага откриваме разликите. С тази задача би се справил и първокурсник по политология, драги студенти. Или ни докажете, че наистина съмнителния ви опит за революция има на какво да стъпи и че сте хора с будна съвест и гражданско самосъзнание, което няма как да проличи от кръжащите ви само около предсрочните избори възгласи, или веднага ще се съглася с онези 29 % от хората в проучването на „Алфа Рисърч”, които намират вашите действия за „платени и обслужващи партийни интереси”!
