Когато Добри Чинтулов превежда от гръцки една свещенослужба с намерението да разбие духовната тирания на гръкоманията като се изчете тя на чист български език, той понася последствията от своето благородно дело – набит и изхвърлен е от църквата от своите собствени сънародници, които са възмутени, че някой се опитва да говори в Христовия храм на „варварски език”. Ако се прехвърлим в наши дни се озоваваме в ситуация, притежаващи всички еквивалентни компоненти на този и други нагледни примери за унизително чуждопоклонничество. Чуждопоклонничество, което бързо-бъзро намери своите нови олтари след срутването на съветския през 1989 г.

В края на миналия месец НС прие предложение за търсене на стъпки за удължаване на мораториум за покупко-продажба на земеделска земя за физически и юридически лица до 2020 г. по предложение на ПП „Атака” със 171 гласа „за”. Това, което последва бе истински манифест на българофобията и сляпото чуждопоклонничество. Изля се небивала злъч и негативизъм към едно решение в защита на народните интереси и сигурност, а водещи и коментатори си предаваха неуморно щафетата в словесния маратон за наградата „Българофоб на годината”. Ето какво каза Виктор Николаев, водещ в сутрешния блок на НОВА ТВ: „Това е едно страхотно безобразие и див популизъм. Не е ли то едно слабоумие, безхаберие...”. Приглася му и неговият колега от БТВ Константин Караджов, който е на мнение, че при гласуването на мораториума „парламентът е бил обзет от безумие”. Лидерът на ГЕРБ пък само определи действията на своите колеги като продиктувани от „масова лудост и популизъм”. Защо? Защото не е по свирката на ЕС? По мое скромно мнение народът е готов да живее с този „грях” на гръб, стига да му е гарантирана сигурността и търговската конкурентноспособност в земеделския сектор. Не и чуждопоклонниците обаче, които по-скоро биха си направили сепуко насред Гран Плас в Брюксел, за да измият срама от челата си пред техните господари. Тяхното състояние веднага ни препраща към големия български писател Любен Каравелов и неговият Хаджи Ничо, който, за да запази спокойствието и добрите си отношения с местната власт трепери от гняв, че такива „чапкъни” и „нехранимайковци” като Георги Раковски се опълчват на падишаха.

„Ама какво ще кажат от Брюксел?!”, ококорено се питат и разпитват водещи, анализатори и капацитети с „европейско мислене”. „Ама мислят ли въобще какво ще стане като научи султана в Цариград, че тука се мъти водата от харамии?!”, цъкат с език пък турските ортаци в повествованията на не един и двама български автори... Соломон Паси пък открито ни нарече тарикати и Андрешковци наскоро, разбира се без да се смущава, че е в ефир когато насреща си има разтопени от усмивки физиономии, за които дори подигравките с Аспарух и българската история не са повод да се изменят щом капацитет като госта им ги казва. „Няма да мине! Ще падне (мораториума)! Готова съм да се хвана на бас!”, кърши пръсти пък от злоба Цветанка Ризова, прекъсвайки с тези възклицания Десислав Чуколов от „Атака” в предаването „Лице в лице” по БТВ, присъединявайки се към шумния легион чуждопоклонници, съзиращи единствено противоречието с ЕС, както и недоказаното все още конституционно такова, но не и реалната опасност, надвиснала над страната ни, която грозна сила може да вкусим скоро-скоро след 1 януари 2014 г. Дискусии на тази тема се отбягват може би поради опасението, че ще накърним достойнството на нашите евроатлантически партньори, показвайки, че се усъмняваме в тяхната почтеност и доброжелателност. Затова решението е просто – висваме на господарската ръка, а заплюваме в лицето тези, които не са съгласни с това накъде ни води тя. Опитват се на всичкото отгоре да ни внушат едва ли не да я възприемаме като някаква по-висша форма на живот, от която трябва да черпим мъдрост, ние, обикновените варвари с варварските нрави. Това вече се е превърнало в толкова естествена линия, прокарвана в съзнанието ни, че да я прекъснеш е все едно да се опълчиш на природните закони.
Греховете на чуждопоклонниците обаче винаги изплуват под безмилостната власт на времето, която не признава нито авторитети, нито лобита, а събаря параваните, зад които са вършили те подмолните си дела и ги излага на показ пред презрителните погледи на следващите поколения. Пред съда на времето маски вече няма. Както е написал и Стефан Стамболов в стихотворението си „Бащин съвет”:

„Но ще дойде скоро

праведния час,

че тогаз ще видим

кой е прав от нас.

Ще да видим ние

сред тоя народ

кой е бил от назе

човек, а не скот.”