Блогът на insar :: Срещу християнството се води война!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.11.2013 21:29 - Срещу християнството се води война!

Автор: insar Категория: Политика

Прочетен: 1680 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.11.2013 21:08

Налагането на мултикултурните ценности и крайният либерализъм вече все по-лошо прикрива очевидното – прилага се политика на духовно потискане и дискриминация към християнското население. За сметка на всички организации, които следят за спазване правото на свободното вероизповедание, се оказва, че християнството като че ли не присъства в предългия им списък от ереси и секти, отглеждани под изкуствения купол на толерантността, напротив - то е подложено на системно поругаване и потъпкване.
Гответе се, защото сянката на атеизма и ислямизацията над Европа става все по-застрашителна, а стовари ли се върху нас, ще удави всичко в мрак. Тогава думата „толерaнтност” ще бъде погребана во веки за новосъздаденото общество и ние, жалките остатъци от християнска Европа ще се събудим гости в собствените си държави, които не се ползват от благоразположението на домакините.
Наскоро високопоставен представител на Ватикана заяви, че близо 100 000 християни биват убити всяка година заради вярата им. Сами се досещате, че Близкия изток, Африка и Азия са местата на тези зверства. Пред радио „Ватикана” монсеньор Силвано Мария Томази заяви, че в някои части на света християни са принуждавани да напускат домовете си и да наблюдават изгарянето на църкви. Те са също така обект на изнасилвания, отвличания и дискриминация. Това не трябва да ви учудва. В страни като Албания, Малайзия, Катар и Судан, където има християнска общност от порядъка на 30-40 %, тя е подлагана на спорадично прочистване (разбирайте геноцид) и е облагана с „най-толерантния” от всички данъци – т.нар. „Ждизя” или данък за неверниците.

В момента мюсюлманското население е 22% от това на целия свят, но тъй като при тяхната общност не съществува термина „демографска криза”, се очаква те да надхвърлят 50 % до края на този век. Излишно е да се подчертава, че Европа вече е станала арена на развихрилия се ислямизаторски процес и през следващите години все по-явно ще усещаме влиянието му. Мнозина ще надигнат глас, че не бива да демонизираме исляма само защото „не го разбираме” и трябва да потърсим причините първо в нас самите. Това е все едно да те ритат на улицата, а ти вместо да се отбраняваш, да разсъждаваш над въпроса защо те бият. Ето и едно потвърждение, което оправдава използването на подобно сравнение - наскоро християнска Норвегия получи звучен шамар, онагледяващ абсурда на избирателната толерантност. Телевизионна водеща бе уволнена, защото е носила кръстче на шията, докато е била в ефир. Това според възмутени зрители било „обида за исляма”. Тук е мястото да кажем, че в Норвегия хората, изповядващи исляма са едва 1,8 % от населението. Всъщност уволнението й е крещящ пример за верска дискриминация, но тези слова трудно ще пробият мъглата, разпръсквана от мултикултурните пропагандатори, за които всичко, което подкрепя установените в една държава ред и ценности е повод за обвинение в нетърпимост към малцинствата. Как да убедиш някого, че си станал жертва, когато трябва да се конфронтираш с хора, които обществото по презумпция е приело точно за жертви? Американският юрист Робърт Борк, който издаде преди 16 години книгата си „Спускане в Гомор: съвременният либерализъм и залезът на Америка” потърси в страниците й голяма част от отговорите на поставените по-горе наболели въпроси за същността на прокламираната от нароилите се в последно време НПО-та толерантност.

Робърт Борк

„Тази заплаха не е военна. Този път се сблъскахме и, както изглежда, отстъпваме пред атаката, ръководена от сила, която не само че се намира вътре в западната цивилизация, но и е възможно да е нейно законно дете. Този „вътрешен враг” е съвременният либерализъм, който, според автора, влече след себе си „културна и социална деградация”. Човек, израснал при демокрацията – пише Борк – мисли, че всички хора са като него и се отъждествява с всеки, който страда. Това съчувствие, родено от страстта към равенство, води към това, че статутът на жертва стана изгоден. Ние станахме… нация от жертви. Списъкът на „жертвите” – националните малцинства, жените, хомосексуалистите, инвалидите, страдащите от напълняване, младежите, старците – е практически безкраен; той включва всички, освен обикновените бели мъже. Но сега се появи и мъжко движение, което иска за себе си статута на жертва. Тези мними жертви подчертават колко им е зле, изискват специално отношение и често го получават. Една от формите на утвърждаването правата на малцинствата е „тренировката на чувствителността”. В последно време на подобна тренировка са подложени не само преподаватели, но и първокурсниците в някои университети: учат ги да уважават жените, хомосексуалистите, членовете на расовите малцинства”.
Именно чрез подобна „тренировка на чувствителността”, експлоатирайки по най-извратен начин моралните устои на развитите европейски общества чрез неолиберализма се прокарват деструктивните и антихристиянски мерки, за които говори Борк. Щом си от малцинствата, значи си жертва и мнозинството е длъжно да се погрижи за теб, да угоди на всяка твоя прищявка, да ти осигури привилегии, за да не се измъчваш от чувството, че си пренебрегнат и отхвърлен само защото си различен... докато „жертвата” не само, че не признава духовните ценности на благодетелите си, но и ги атакува при всеки удобен случай със зловещия таран, наречен „толерантност”. Ето още един красноречив пример за случай на явна дискриминация, този път в Швеция: откакто новият училищен закон е приет в държавата е забранено празнуването на празниците на Шведската църква.
„До всички! За ваша информация: Откакто новият училищен закон бе приет в Швеция преди две години, на всички Християнски училища е забранено правото на вероизповедание. Християнско проповядване и молитва, четене от Библията, забранено е празнуването на празниците на Шведската църква. Следващата стъпка е свързана с домашното образование. Върховният административен съд определи глоба от 100 000 шведски крони за семейство, практикуващо домашно образование в Упсала, Швеция. ”
Друго оръжие срещу християнството безспорно е разпространяващият се масово атеизъм. Той прониква особено успешно сред нашите общества и разлива отровата си в тях, благодарение на типичната християнската търпимост към различията (нещо, немислимо при исляма, където често се подлагат на гонения дори „неистинските” мюсюлмани). По последни данни близо 93 % от хората, заявили липса на религиозна принадлежност, са от бели семейства (разбирайте традиционно християнски в по-голямата си част).

Това обаче едва ли е изненада. В културните среди през последните десетилетия стана особено популярна антихристиянската тематика. Много групи като американските трашъри „Slayer” например особено често я интерпретират в песните си (да не говорим, че има цял субжанр в метъла – „блек метъл”, който като че ли се занимава само с това). Музикантите обикновено казват, че го правят, защото виждат в лицето на религията спирачка на научния прогрес, повод за разединение на човечеството или просто инструмент за манипулиране на масите. Техните текстове обаче атакуват пряко християнството, не религиите като цяло. Богохулствените им ритми кръжат само около Голгота, подигравките са към Иисус и следовниците му, а обложките им изобилстват от обърнати кръстове, но не и от задраскани полумесци или Давидови звезди. Това са антихристиянски послания, не антирелигиозни! И не, не можем да приемем това за нормално, само защото оттам откъдето идват творците, религията обикновено се отъждествява с християнството. Твърде елементарно и лицемерно е...
Ширещият се атеизъм, заедно с демографската криза в християнските общности не вещаят нищо добро.
„При всяка голяма възрастова група, с напредването на времето, християнството все по-малко се разпространява”, заявява Дейвид Колман, професор по демография в Оксфордския университет.

Дейвид Колман
Неговият колега от университета в Кембридж, професорът по теология Фрасър Уотс пък казва, че е статистическите данни водят към заключението, че е много възможно християните да станат малцинство само в рамките на следващото десетилетие.
Срещу християнството се води война! Не подминавайте с лека ръка фактите, защото ако антихристиянската пропаганда не бъде пресечена в скоро време ще се озовем в някаква изкривена, перверзна реалност, в която кръстовете и иконите ще се горят от самите нас, за да не обиждат със съществуването си мнозинството, което, вярвате или не, няма да притежава онези, приемани от нас за фундаментални ценности като милосърдието, верската търпимост и състраданието към по-слабите.