Постинг
12.01.2015 14:28 -
Маршът на лицемерите
Автор: insar
Категория: Политика
Прочетен: 2411 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2015 14:32
Прочетен: 2411 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 12.01.2015 14:32
Светът потъна в траур. Терористичните атаки над френското списание "Шарли Ебдо" провокираха световните лидери да протегнат ръце едни към други в акт на показна съпричастност, който поразително напомня на онази, изразена от тях след паметния 11.09.2001 г. Париж се превърна в арена, на която събуденото гражданско общество се зае да докаже на себе си, че има силите и куража да устои на една заплаха, която никой не смее да нарече с истинското й име, за да няма засегнати и огорчени.
Посегателство над "свободата на словото"?
Нима?
А когато ислямистите опустошат някой супермаркет това посегателство върху "свободната търговия" ли ще се води?
В Европа се води верска война и вече берем от горчивите й плодове.
Но нека оставим засега мъчната задача с квалифицирането на терористичните актове на хората, които се опитват да ни убедят, че се грижат за сигурността ни. Същите онези, които ни гледаха с искрящи от съчувствие очи и сториха поредния си нескопосан опит да демонстрират почтенност и хуманизъм в едно мащабно представление в центъра на Париж.
Явно светът се е побъркал и ние покрай него ако продължаваме да виждаме само с едно око на случващото се, а да не смеем да погледнем и с другото само защото ни убеждават, че сме слепи с него.
Всеки, който сега твърди, че трагедията в "Шарли Ебдо" е безпрецедентен и варварски акт е в грешка. Това вече се е случвало и то в недалечното минало. Става дума за престъпните бомбардировки на НАТО над Югославия през 1999 г. когато беше взривена сградата на националната телевизия Радио Телевизия Сърбия (РТС). 16 журналисти намериха смъртта си в горящите руини на сградата. Мирни. Цивилни. Хора на словото, не на оръжието. Хора, чиято памет никога не бе почетена по толкова грандиозен начин, колкото тази на техните колеги от френското издание. Защо?
Снимките на редакцията на "Шарли ебдо" ужасиха половината свят, а тези отдолу си потънаха в прашната статистика просто защото не е важно кой или колко умират, а кой дърпа спусъка.
Това е паметната плоча мемориал на загиналите в бомбардировките на 23 април 1999 г. След тяхната смърт светът мълчеше. И продължава да го прави.
Ще цитирам изпълнения с болка въпрос върху плочата от снимката: "ЗАЩО?"
Посегателство над "свободата на словото"?
Нима?
А когато ислямистите опустошат някой супермаркет това посегателство върху "свободната търговия" ли ще се води?
В Европа се води верска война и вече берем от горчивите й плодове.
Но нека оставим засега мъчната задача с квалифицирането на терористичните актове на хората, които се опитват да ни убедят, че се грижат за сигурността ни. Същите онези, които ни гледаха с искрящи от съчувствие очи и сториха поредния си нескопосан опит да демонстрират почтенност и хуманизъм в едно мащабно представление в центъра на Париж.
Явно светът се е побъркал и ние покрай него ако продължаваме да виждаме само с едно око на случващото се, а да не смеем да погледнем и с другото само защото ни убеждават, че сме слепи с него.
Всеки, който сега твърди, че трагедията в "Шарли Ебдо" е безпрецедентен и варварски акт е в грешка. Това вече се е случвало и то в недалечното минало. Става дума за престъпните бомбардировки на НАТО над Югославия през 1999 г. когато беше взривена сградата на националната телевизия Радио Телевизия Сърбия (РТС). 16 журналисти намериха смъртта си в горящите руини на сградата. Мирни. Цивилни. Хора на словото, не на оръжието. Хора, чиято памет никога не бе почетена по толкова грандиозен начин, колкото тази на техните колеги от френското издание. Защо?
Снимките на редакцията на "Шарли ебдо" ужасиха половината свят, а тези отдолу си потънаха в прашната статистика просто защото не е важно кой или колко умират, а кой дърпа спусъка.
Това е паметната плоча мемориал на загиналите в бомбардировките на 23 април 1999 г. След тяхната смърт светът мълчеше. И продължава да го прави.
Ще цитирам изпълнения с болка въпрос върху плочата от снимката: "ЗАЩО?"
