Блогът на insar :: Християнството не търпи окови

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.04.2014 21:46 - Християнството не търпи окови

Автор: insar Категория: Политика

Прочетен: 1266 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 25.04.2014 23:01

Християнството "и то като всички религии е средство за контрол на масите" и единствено умните и будни хора са атеисти, а вярващите са като овце - обединени от собствените си страхове създания, които търсят закрила и спасение в някаква несъществуваща висша сила. Познато?
Искам първо да акцентирам върху съждението, което "прогледналите" много обичат да натрапват на останалите - религията била "създадена", за да бъде средство за контрол. По същата желязна логика можем да твърдим, че ресторантьорите са създали глада, хотелиерите - съня, а пустите кръчмарите са открили алкохолизма, за да трупат състояние. Въобще идеята, че можеш да задължиш някого да вярва в нещо против волята му е толкова безумна, че не заслужава дори да се обсъжда. Нетърпимостта на човека към всякакви форми на потисничество, било то физическо или душевно, към ограниченията и зависимостите е изключително остра, като доказателствата за това лежат в руините на стотици надживени философски течения, идеологии и форми на държавно управление. Няма как нещо, което потиска човек и му действа противоеестествено да оцелее в продължение на повече от две хиляди години, още повече като се вземат предвид бесните темпове на социалното или чисто индивидуалното човешко развитие. Тъкмо обратното - християнството не е средство за контрол, а за освобождение, то не слага окови, а унищожава и тези, които не си подозирал, че носиш в момента.

"И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни".
Йоан 8:32

Традиционно понятието за свобода се свързва с правото на избор. Христянската свобода е свързана с вярата на човека и се обуславя от истината. Защото каква е ползата от това да имаш право на избор, ако си закърмен с лъжи и не можеш да направиш разликата между дорбо и зло? Най-добре е първо да познавем, а после да обикнем. Следователно свободен е знаещият. Духовната свобода е свързана с познанието на Иисус Христос и с вярата в Него като особен вид знание, ръководена от ума на вярващия. И така стигаме до следното: Човек не може да бъде истински свободен, ако не е свободен в сърцето си, ако не постигне вътрешния си мир. Ако доброто се състои в постигане на духовна свобода, то злото е духовно робство на неуправляваните ни страсти. Много хора страдат от заблудата, че свободата е в това да имат възможността да задоволяват всичките си страсти и прищевки, и до голяма степен я отъждествяват с водененто на греховен живот. Тези хора не са свободни - те са роби на собствения си примитивизъм и се превърщат постепенно в напълно зависими същества, неспособни да се освободят от собствените си пороци. Именно тук идва най-големия парадокс - атеистите смятат християните за мекушави и слаби хора, а не разбират, че те всъщност притежават далеч по-голяма душевна сила и воля, защото преборват злото и пороците, които някои дори не забелязват около себе си. Защо ли? Защото едва когато човек придобие достатъчно знание и отвори душата си за истината той престава да се чувства слаб и незащитен.

Бележка: Използвал съм няколко цитата от "Християнска етика" на д-р Димитър Киров, д-р Дечко Свиленов, Димитър Коруджиев, Издателство "Слънце", София 2007

Нагоре